Историческа справка:

Град, подреден амфитеатрално в Девинската котловина, пренесъл през времето своето минало. Връщайки се назад във времето, докосва езика на траките – Девин, Дьовлен, Диовлинг.

Този край е уникално поселище и старо вървище. В района (Триград, Ягодина, хижа “Орфей”) има палеолитни находища отпреди 25-30 хил. години: хромели, овъглено жито, оръдия от кост, амулети, идоли, ножове, длета, пробои, игли, резци и други.

През новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха (V-ІІ хил. пр. Хр.) населението в Девинския край е живяло в открити селища и пещери. То развива висока материална и духовна култура, общувайки с развитите околни земи. Големи културни групи се обособяват в пещерните обиталища по течението на Ягодинска и Триградска река.

В Голямата пещера при село Ягодина са открити следи от живот, започвайки от края на новокаменната епоха и преминаващ през всички периоди до Средновековието. Най-горният етаж на пещерата, чието обширно предверие и някои от галериите са служили за жилища на древните обитатели на района, се намира на 1145 м надморска височина. Особено голям интерес представляват изработените на ръчно грънчарско колело характерни съдове с биконична форма: паници, купи, съдове-хранилища, вазовидни съдове, чаши. Орнаментацията е от разноцветна охра в комбинация с графит. Основните мотиви, рисувани върху съдовете, са спираломеандър, широки ленти, комбинации от тънки и широки ленти, вписани триъгълници.

Девинският край е обитаван от местните тракийски племена от края на бронзовата епоха (XIV в. пр. Хр.) до късната античност (IV в. сл. Хр.). Най-разпространените археологически паметници на тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и крепости (Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките, Девин и други). Върху територията на Девинския край са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр. Хр. върху голи скални върхове. Светилища е имало на Виденица и местността Станилово бърде от елинистическата епоха.

В Триград е открита бронзова статуетка на бог Дионис, край местността Забрал – статуетка на бог Хермес. Древни дири има и по старите тракийски пътища, използувани по-късно и през римската епоха. Ценни монетни находки и други предмети доказват търговския и културен обмен на Девинския край с древна Гърция и земите на Адриатическото крайбрежие. Траки, славяни и прабългари се сливат в една обща и вечна сплав, раждаща България. Християнските гробища, разкрити в центъра на днешния град, говорят за единния произход на това население. Османското нашествие в Родопите, започнало през 1371 година, почернило планината.

Най-старият документ известен засега за град Девин е от 1576 година – турски списък на дребни скотовъдци, в който са изброени български имена: Вълчо, Стоян, Михо, и други.

През 1913 г. в града е открито българско училище, а през 1923 г. – читалището “Родопска просвета”.